сряда, 16 ноември 2011 г.

Нов сайт за споделяне

Здравейте,
Аз изглежда съм малко луд, защото си платих за нов сайт (хостинг и домейн ) където да публикувам всичко споделено от мен. Можете да го намерите тук:

http://komitaplus.com

Надявам се това да е правилният модел.

вторник, 8 ноември 2011 г.

Изглежда ми резнаха публикуването през електронната поща

Изглежда снощи ми резнаха публикуването през електронната поща и вече не мога да споделям и тук. Търся решение

понеделник, 7 ноември 2011 г.

лятото преди мрака

Е, поне аз не трябва да я чета.

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Smiling от Justine на 11-11-6

грабна ме заглавието – Лятото преди мрака. и името на авторката – Дорис Лесинг. но се оказах неподготвена за тази книга.

много женска, много зряла, тежка. въпросителните са цял куп. любовта, бракът, свободата, майчинството, щастието, себе си.

идеално четиво за края на лятото на всички жени над четиресет. препоръчвам.


 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

проф. Вайкова

Хахах, това трябва задължително да се гледа!

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Дневникът на Милко Георгиев от Милко Георгиев на 11-11-6

вай вай вай, плачкова


 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

Музеят на шоколада в Кьолн

Тези на диета да минат на следващия материал

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Блогът на Биляна и Петър Събеви от Петър и Биляна на 11-11-6

Събота е. Слънчевите лъчи са огрели брега на Рейн и отблясъците на водата осветяват металната сграда на единствения в света Музей на шоколада. Качваме се по рампата (родителите с детски колички високо ценим тези съоръжения) и влизаме.

Музеят на шоколада в Кьолн е създаден от д-р Ханс Имхоф през 1993 г., когато заводът на компанията Stollwerck се премества. От оставените машини, документи, писма и „скромната" инвестиция от 53 000 000 дойче марки, д-р Имхоф създава уникален по рода си музей.

Официален уебсайт: http://www.chocolatemuseum-cologne.com/

Работно време: (посетители се пускат до един час преди затварянето на музея)

  • Понеделник: почивен ден
  • Вторник до петък: 10-18 ч.
  • Събота, неделя и официални празници: 11-19 ч.

Билети:

  • Стандартен единичен билет: 7,50 EUR (7,00 EUR при групи над 15 души)
  • Намален единичен билет: 5,00 EUR (4,50 EUR при групи над 15 души)
  • Семеен билет (двама родители плюс всички техни деца): 21,00 EUR

След като си купихме билети, влязохме в музея. Обърнете внимание на малкото шоколадово блокче върху билетите – малко по-надолу ще ви разкажем как се произвеждат хиляди такива…

Както може да очаквате, музеят разкрива историята на шоколада отпреди 3000 г. (по времето на Ацтеките) чак до модерната индустриализация (ако сте гледали внимателно, става въпрос за Lindt).

Как се прави шоколадът

Шоколадът се прави от плодовете на какаовото дърво theobroma cacao, което първоначално е растяло по поречието на р. Амазонка, а днес се отглежда почти навсякъде по тропиците. Плодовете на това дърво (оригинално зелени, на снимката горе виждате изсушен такъв) съдържат ядки, които се събират, обелват, ферментират и сушат (доста трудоемко, между другото) и крайният продукт от цялата тази обработка са готовите ядки, които по цвят, форма и размер наподобяват малки речни камъчета:

Ядките се почистват и се поставят в корито:

На равни порции поточната линия ги изпича (на 250-350°C) и ги вкарва в преса, където се смилат, обвивките се отделят, а от вътрешността се получава т. нар. „шоколадов ликьор":

„Ликьорът" всъщност не съдържа алкохол и е горчив на вкус. За да добие сладък вкус, се добавят още съставки, в зависимост от вида на шоколада, като всичко това се смесва от машина, която посредством вибрации изкарва въздуха от шоколадовата течност и така се получава хомогенна шоколадова маса:

Съставките са най-различни – ето един пример за любимия ни фин млечен Lindt Excellence Extra Creamy:

Съдържание на Lindt Excellence Extra Creamy:

  • Захар – 40%
  • Какао – 34% (20% масло, 14% маса)
  • Сухо мляко – 25%
  • Лецитин – 0,5%
  • Ванилин – 0,5%

Така подготвения разтопен шоколад се излива в специални щампи, с точност 1/10 от грама:

След 25-минутно изстудяване, подложките се обръщат и шоколадовите блокчета се отделят от тях:

Роботизирана ръка взима блокчетата и ги пуска по поточната линия:

С видима скорост 4-5 блокчета в секунда, тяхната форма се проверява и ако е наред, се пуска към опаковъчната машина (под машините има отделен съд, който събира деформираните блокчета – те хич не са много):

Опаковъчната машина реже лентички с точно определена дължина, а един мармот стои вътре в машината и увива шоколадовите блокчета в станиол (вгледайте се внимателно в готовите опаковани блокчета на заден фон):

И за да не кажете, че процесът е напълно автоматизиран, в края на поточната лента има човек, който събира, стотиците блокчета в кашони. Музей-музей, ама с тази скорост си прави доста солидно производство на шоколад всъщност:

И понеже на посетителите буквално им потичат лигите при гледане на толкова пресен вкусен шоколад, в края на поточната линия има специален „златен" фонтан с първокачествен шоколад. Момичето държи „ветрило" от вафлички, които топва в шоколада и раздава на посетителите:

А ето как изглежда дете, събудило се във фабрика за шоколад:

Естествено, нашето пътешествие в стил „Чарли и шоколадовата фабрика" не свършва дотук. Музеят има още много какво да предложи – например стотици форми на яйца, сърца, животни, букви и какво ли още не:

Интересен е начинът, по който се сушат самите изливки – в специални „машини-въртележки", на които формите се слагат и махат чрез магнити:

Музеят разполага и с мини-ботаническа градина, където можете да видите реалната растителност на тропиците и да разберете, че ананасът е ниско тревисто растение, мангото е дърво с дълги листа, а кафето и какаото си приличат не само като цвят на напитките, ами и като растения:

Ще можете да видите и как са изглеждали шоколадите, бонбоните и магазините, в които са се продавали през XIX век:

Срещу 4,50 EUR/човек и малко свободно време можете да се включите и в уъркшоп и да създадете свои собствени уникални бонбони:

Ще можете да се снимате с зайчето на Lindt, играчките от над 500 шоколадови яйца Kinder и разбира се лилавата крава на Милка:

Ще научите и интересни факти – например, че при проучване в Бавария през 1995 г., направено сред над 40 000 деца, едно от три деца рисува кравите в лилав цвят. Всъщност лилавата крава е символ на шоколадите „Милка" едва от 1973 г., а нейният предшественик е бил санбернарът Бари, рекламирал шоколада от 1906 г. до 1936 г.:

Всъщност, това е и първото рекламно „лице" в историята на Suchard, тъй като това е първата шоколадова компания със собствен щанд на международно изложение. Още един любопитен факт: От 2004 г., с решение на Върховния съд на Германия, лилавият цвят може да се използва за рекламиране и опаковане единствено на шоколади с марката „Milka". Ето защо няма да видите друг немски шоколадов продукт, опакован в лилаво.

Естествено, можем да ви говорим още много за интересни факти, да ви разкажем за шоколадовите божества на Ацтеките, изложението на съдове за поднасяне на шоколад, продуктовите линии за производство на шоколадови бонбони с пълнеж, глобусът с областите, където вирее шоколад, интересна графика с консумацията на шоколад по държави… и още много, много други неща! Но ви предлагаме да отидете и да ги видите на място. Струва си!

А преди или след обиколката на музея, силно препоръчваме да отидете в прилежащата му кафе-сладкарница. Всъщност, думите са излишни:



Подобни публикации


 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (2)

Прекрасни снимки!

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Пътуване до... от Янита Николова на 11-11-6

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, а сега отиваме да видим къде местните се занимават с кърска любофф ;) Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част втора      

Големият градски парк в Тускания

се намира в старата част на града. Всичко в този градски оазис е подредено перфектно и стерилно: от ниско подрязаната отровнозелена на цвят трева, градините, цветята в тях, алеите- извиващи се като сиви каменни змии покрай пейките до строгите профили на няколкото къщи, които се намират там. Всичко като в урок по геометрия. Тук разхождането на домашни любимци не е позволено.

Тускания – Лацио, Италия

  Това място никога не оставаше обезлюдено или тихо: нито денем в неописуемите августовски жеги, нито привечер, когато дори се пренаселваше с хора и беше трудно да се намери свободно място на пейка или на тревата. Определих го като място за социални контакти, защото хората идваха тук, за да общуват, за се забавляват с разказвани истории, да послушат звънът на китара, емоционална песен или просто да се усамотят, ако това изобщо се случваше. Привечер този парк наподобавяше малък макет на Тускания, който учудващо как побираше всичките жители на града.

Тускания – Лацио, Италия

  Една интересна археологическа находка заема централно място в този парк-

малък амфитеатър,

който по- скоро прилича на плитка, кръгла, облицована с камък дупка в земята, на дълбочина колкото човешки ръст. Или малко повече. Но точно с пет стъпала- високи, стръмни, неудобни за изкачване и слизане, но пък удобни за сядане.  

Тускания – Лацио, Италия

  Според разказаното от Санти, амфитеатърът се използвал за културни цели. Често тук се организирали малки концерти или моно спектакли. Но и често децата играели футбол в него. Не видях случването на нито едно от изброените неща, но пък часове наред съм наблюдавала хора, които го ползваха като място за пикник,като удобно място за релакс, на което да си полегнат под сянката на близкия отровен храст, отпуснати в каменната му прегръдка. Или като за място, на което да се нацелуват на воля.  

Тускания – Лацио, Италия

  Около този градски парк обикаля част от

запазената крепостна стена на Тускания

Стената е като каменен парапет, от който погледнех ли надолу, изтръпвах от озъбената стръмнина, в края на която се беше разперил новият град във всичките си многоцветно- бояджийски или модернистично- архитектурни прелести. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

  Обичам този парк. Харесваше ми да си лежа на тревата, да усещам аромата на полето и да търся птици в празното небе, което имаше ту цвета на очите ми, ту цвета на джинси, избелели от много пране. От такъв ъгъл птиците изглеждаха като неподвижни, въпреки, че гребяха усърдно с криле синевата и бавно се разтваряха в нейния лазур, докато съвсем се изгубваха от поглед. Така изгубвах представа за времето си, което споделях доволно с този парк.  

Тускания – Лацио, Италия

Точно на отсрещния хълм, погледнат от този парк, се намира още един подобен на него парк. Той обаче е по- малък, сравнително по- тих, изграден върху неравен терен, но по същия начин кокетен, залесен с обичайната отровнозелена трева, в чиято свежест са нагазили нахално няколко къщи.  

Тускания – Лацио, Италия

  Поради липсата на панорамна гледка, този парк не е посещаван от туристи или поне интензивно от местните хора, но затова пък е

любимо място на влюбените

Да, тук е мястото, на което те си казват, че се обичат и не се страхуват да го покажат. Тук е мястото, от което папараците биха останали най- доволни.  

Тускания – Лацио, Италия

  Градският парк се оказа изключително красив и нощем, осветен от множество прожектори с мека матова жълтеникава светлина, монтирани в тревата, около сградите, фонтанът и амфитеатърът.  

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

  В една гореща августовска нощ, към 3 часа термометърът в стаята показваше 30 градуса и домакините доста се притесниха, че било неочаквано и странно сезонно застудяване. Учудих се и много се смях. Невъзможно беше да заспя. Лепкавата жега ни принуди да излезем навън и да намерим спасение в парка, по мое предложение, разбира се, което не беше оспорвано.  

Тускания – Лацио, Италия

Санти сподели, че хората тук вярват, че през нощта старият град оживява. Те са свикнали да съжителстват с „духовете" на старите етруски. Почти под всяка къща имало огромни томби, прокопани в меката варовикова скала. Днес те се ползвали за домашни изби. Всъщност, от всички вина, които опитах в Италия, най- много харесах „Фраголин", въпреки, че никак не харесвам сладки или сладникави вина. Това червено вино с дъх на ягоди обаче се оказа истинско вълшебство.

Тускания – Лацио, Италия

В близост до парка има

малък параклис,

побиращ се в една единствена стая: уютна, семпла, изолирана и спокойна. Като скривалище е за тези, които търсят усамотение от навалицата хора из катедралите. За съжаление обаче, този параклис не е всеки ден с отворени врати.

Тускания – Лацио, Италия

И подобно на времето ни в Порто Ерколе, скъпи спомени ме връщат сега и към този парк. Лесно е да бъде открит в стария град, ако се влезе през портата с часовниковата кула.

Тускания – Лацио, Италия

Очаквайте продължението   Автор: Янита Николова  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Дригата Италия – на картата: Още пътеписи от близки места:
  1. Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (1)
  2. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
  3. Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия
  4. Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия
  5. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
  6. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
  7. Пътуване до Порто Санто Стефано, регион Тоскана, Италия
  8. Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия
  9. Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия
  10. Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия
  11. Пътуване до Орбетело и Нарни, Италия
  12. Пътуване до остров Елба в Тиренско море (Италия)

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

Още джурналистика от джурналистик парк в прослава на Борисов

Такъв шедьовър, направо се учудвам че не е Бареков автора.

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Иво Инджев от Иво Инджев на 11-11-6

Ако сте жена с достойнство или мъж, който не „праска" по някоя каруца с момичета ( като обожествения в следващия текст палавник Берлускони), не се сърдете на мен, скромния автор на ivo.bg и по случайност баща на 4 момичета. Текстът си има автор, който преразказва случки от проправителствена телевизия и е препечатан солидарно в съответния проправителствен сайт като израз (най-малкото) на съгласие с просташките тези, застъпвани от застъпниците на простотията, чиито кумир очевидно е самият Бойко Борисов.

Както ще се убедите от апотеоза на „мъжкарството" (терминът е характерен за мнозина „мъжкари" в днешната власт, но прозвуча най-запомнящо се от едно предизборно политологично писмо на футболиста Стоичков), има някои малки противоречия в аргументацията. От една страна тя се подсигурява с „американски аналог" със спортуването на тамошния президент, а в същото време прославя „праскането" на каруца момичета от страна на Берлускони, за което в същата онази Америка отдавна щяха да го праснат зад врата- спомнете си само как Клинтън остана като праснат с мокър парцал след аферата с Моника Люински, която за малко не го изхвърли от поста на най-влиятелния политик в света.

Обърнете внимание също на възхитата на автора от факта, че Борисов навиква съотборниците си (все едно , че са журналисти, на които той забрани да задават „нагли въпроси" в нощта на изборите или пък са неговите победители в изборите за президент и столичен кмет, на които се накара да не се правят на надпартийни). Авторът на репортажа проявява разбиране , че никой не смее да отвърне на навикването от страна на Борисов и му отвърне с нещо подобно, когато пропусне дузпа. Джурналист и половина е това- с правилно анализиране на властта! Нищо чудно, цитирам автора, че „ му става хубаво да се почувства европеец и по този начин, защото има за премиер нормален човек, искрен и модерен"!

И още един цитат: „Слава Богу, имаме премиер, който прави всичко, дори играе футбол" ( предполагаемо, част от „всичкото" е, че праска каруци с момичета- именно момичета, което обикновено означава непълнолетни).

Явно тук целта ( да се прослави балканският ни властелин) е да оправдае средствата – каквото и да означава „средства" в този случай. ( ivo.bg)

Бойко бележи пет гола и две дузпи
BNews.bg

Знае се, че на изток от Виена десетилетия управляваха мумии. Някакви измъчени стари хора, за които е трудно да направят нещо без чужда помощ. Както се казваше – генералния секретар го внасят на трибуната.
Те бяха с цял ферман лекарски забрани. Не пият и не пушат, не вдигат тежко и не се уморяват. И никакви жени! А си пристъпил забраните, а си гушнал букета. И не живеят, просто съществуват, но ръководят.

По света е точно обратното. Хората искат да ги управлява жив човек. В Щатите отразяват кроса, който президентът прави всяка сутрин.
В Италия- всяко гадже, което премиерът е праснал, и т.н. Тези хора се хранят нормално, пият, правят секс, както всички нас. Раждат им се деца. Така обществото знае, че тези които го управляват, са нормални хора и мислят нормално, защото живеят нормално.

Премиерът Силвио Берлускони управлява вече четвърт век най-титулувания клуб в света – „Милан". И още не се е уморил. Да не говорим, че минат, не минат няколко месеца и в пресата избухва сочен секс скандал с Берлускони. Една каруца момичета си правят реклама на негов гръб. Да, ама излиза, че всяка медийна бомба само вдига рейтинга на дон Силвио. Защо ли? Ами жив е бе, хора!

Това лято пък канцлерът на Германия Ангела Меркел отпразнува 57-мия си рожден ден на финала на световното първенство по футбол за жени. И то, при положение, че Германия я нямаше – играха Япония и САЩ.

Слава Богу, имаме премиер, който прави всичко, дори играе футбол.
Вчера Бойко Борисов бе гост в предаването на ТВ7 „Факторът Кошлуков" и след всички политически въпроси сам поиска да остане в спортната секция.
Той футбола го разбира по-добре от мнозина, които се силят да коментират. Дори стана кръстник на спортната рубрика на Кошлуков – „Пред банята".
И подари по един пешкир за баня на колегите в студиото.

А Софийската централна баня е култово място, където се събираха хиляди запалянковци да бистрят играта буквално като деца. Особено левскарите. Така стана и при Кошлуков- те бяха четири деца щастливи да си чешат езиците за футбол. И на човек му става хубаво да се почувства европеец и по този начин, защото има за премиер нормален човек, искрен и модерен.

Но репортерите на "7 дни спорт" започнаха да подозират, че Кошлуков просто плонжира пред ръководството и всичко това е само една реклама. И решиха да видят къде отива от студиото премиерът.

От телевизията премиерът директно отиде на игрището, облече екип и излезе на терена. Резултатът до последно бе на кантар, но в крайна сметка Борисов и неговият отбор излязоха победители с 12:11. Бойко, както обикновено игра на върха на атаката, вкара 5 гола и две дузпи. Пропусна още една, но никой не посмя да се обади. Ясно е защо. Борисов изхаби доста нерви да се кара на своите съотборници.

„Бъди мъж, а не поплювко! – избухваше на моменти Бойко, недоволен от меката игра на своя отбор.

След мача съотборници, пожелали анонимност, заявиха: „Съсипва ни бе, иска да тичаме като национали, а ние не издържаме".

Сашо Сталийски така се стресна, че вкара гол с глава от центъра. По-рано в студиото на TV7 премиерът заяви: „Много ме боли за това, което се случва в Левски. В момента усилено търся голям спонсор за клуба".

Опитаха се да го подхлъзнат за ЦСКА, а премиерът отговори:„ЦСКА? Какво за тях? Те си бият и са си добре- заяви с усмивка Борисов в сутрешния блок".

Е, по едно нещо приличаме на тези на Запад. В човека, който управлява държавата, има живот. Има спортна злоба, има радост от живота.
Иван Николов, в."7 дни спорт"

Share on Facebook


 
 

Какво можете да направите оттук: