четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Защо държавата е слаба

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Блогът на нервната акула от nervousshark на 11-11-3

Днес няма да се впускам в анализи на приключилите местни и президентски избори, нито в коментари за пренареждането/донареждането на политическото пространство, обосновки на вота ми и прогнози за бъдещето на България. Много неща не ми харесват, но едно от тях конкретно ми се струва повод за сериозни притеснения.

Хаосът, съпътствал провеждането на тези избори – къде от неопитност, некадърност и зле подготвена нормативна база, къде от умишлено саботиране; доказаното и недоказано купуване на гласове; принуда за гласуване под натиск, заплахи и страх; арогантото поругаване на ценностите на демокрацията; забранителните списъци; нахалството на представители на управляващите, които не се смущават да лъжат и да разтеглят опашати лъжи за бременни жени, които носят чували – всичките тези съмнения за легитимността на тези избори подкопават доверието в легитимността на местната, президентската и изпълнителната власт у нас.

Когато по-голямата част от гражданите на една държава (които са и гласоподаватели), дори гласувалите за спечелилото мнозинство загубят доверие в легитимността на една власт, тогава самите устои на държавността са подкопани. И това не е от миналата неделя – ясно осъзнавата нелегитимност на избираната с фиктивни избори БКП доведе до 45 години андрешковщина, златната реплика "те се правят че ни плащат, ние се правим, че им работим", масови стопански злоупотреби и разполагане с държавната и друга собственост като със своя и всякакво друго заобикаляне на закона, който е врата у поле.

Въпреки надеждите през 90та, огромните, недоказани, но със сигурост реални манипулации на първите свободни парламентарни избори доведоха до низ от слаби, приемани за враг управления, които нямаха нито сили, нито желание за реформи и така с малки изключения вече 22 години. Всеки едни избори до сега са съпътствани от скандали, изнесена информация, данни и свидетелства за манипулации, водещи до огромно изкривяване на волята на избирателя и делегитимация на уж овластените от народа избранници.

Последните избори като че ли белязаха нови върхове в бай-ганювщината, противозаконното поведение, противоконституционните прояви, масовото потъпкване на основни човешки права и оставиха ужасно горчив вкус почти у всички. Независимо дали една манипулация изкривява резултитате с 0,0001% или с 98,99% (и това сме го преживели), тя е също толкова страшна, опасна и предпоставка за разруха на държавността, устоите и ценностите на демокрацията.

Ако хората не вярват, че ги управлява легитимно избран кмет, общински съвет, парламент, правителство и президент, как може да се очаква те да застанат зад тях при провеждането на тежки реформи, вземане на важни, решителни мерки (ами ако бяхме Гърция?), борба с престъпността ("мафията си има държава") и какво ли още не?

Как можем да повярваме в справедливостта, когато за купуване на гласове присдъдата е като за дребно хулигансто? Кой ще повярва, че това е много, много страшно, а не просто нещо като да се изпикаеш в градския фонтан в Плевен? Или е едно и също всъщност?

Доверието във всяка една институция, във всеки един орган у нас е подкопано до под критичния минимум, и ако социолозите използваха отрицателни числа, то щеше да клони към минус безкрайност – поради корупция, кражби, натиск, заплахи, липса на опит, знания, поради мързел, зависимости, несвършена работа, неспазени обещания и разбира се, нелегитимни избори.

Ако трябва да обобщя резултатите от последните избори: очакват ни още години безпринципно и неефективно управление, буксуване, липса на реформи, допълнително феодализиране и обедняване на малките населени места, продължаваща миграция към големите градове, липса на инвестииции по места, масови фалити на МСП, ръст в безработицата, а хората ще живеят на принципа "ден да мине, друг да дойде", "и тия са като ония, така че поне ще си избираме до припадък познатото зло" и "ще си правя каквото си искам, както ония отгоре".

Нелегитимни избори = слаба власт, черпеща сили единствено от полицейщина или репресивен апарат = бедна държава, задушавана от организирана престъпност, корупция по всички етажи на властта, неефективни институции, липсващо здравеопазване, лошо образование = България вече много, много години.

Къде е светлинката в тази черна мацаница? Все още сме граждани на демократична държава и просто трябва да се напънем, за да използваме всички позволени ни от закона лостове за натиск и да си свършим и ние работата като граждани и общество.

Like this:

Be the first to like this post.

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

Няма коментари: