понеделник, 7 ноември 2011 г.

НОСЯ ТИ ЯБЪЛКА!

Досадни фенове имат и метълите!

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез ONE STIFF SECOND от Stiff на 11-11-6

"Нося ти ябълка!"- обявява на всеослушание червендалестият гигант с леко налудничав поглед и забива ръчулища в раницата си. Всички на огромната кръгла маса в О! Шипка гледат с потрес как гигантът вади ябълката и ми я подава през главите на останалите от бандата и техните приятелки. "Ето я!"- обявява най-после победоносно той и този път ми се струва, че погледът му вече не е просто леко налудничав, а направо ненормален.

Само 3 часа по-късно гигантът вече е на обратния полюс на човешките емоционални състояния. "Хареса ли ти концерта?"-питам го, когато се разминаваме в запушената, воняща на бира тълпа пред сцената, но той посреща въпроса враждебно. Нито следа от желанието да раздава ябълки. Оказва се, че причината се крие в последното парче от сета на REDRUM (последната банда, с която се занимавах преди да спра окончателно това неблагодарно хоби)- кавър версията на VENOM- In League With Satan. "Разочарован съм- сумти гигантът- не одобрявам сатанизма!" "Това е просто рокендрол, човек!"-опитвам се да го разведря, но се сещам обстоятелствата, при които се запознахме преди няколко дни и си казвам, че за в бъдеще ще се въздържам от това да бъда приятелски настроен към непознати хора. Когато го правя, почти винаги съжалявам.

REDRUM и приятели след концерт в О! Шипка


Гигантът осъществи контакт с мен в тролей  № 10, някъде между Аптека и Руски паметник. Разблъска хората между нас и ме нападна директно с  "Ти нали си Стифф?" Обикновено отговарям с "да" или "не" и през това време преценявам положението. При всички случаи не съм от хората, които изпадат в луд възторг, когато ги заговорят непознати, но се опитвам да бъда учтив. Преди 5-8 години това се случваше адски често и бях свикнал, а сега, за щастие, става все по-рядко. Въпреки това, никога нямам против да подпиша нещо, да се снимам или да поговоря с някого, стига да има какво да каже. Също така, винаги съм се чувствал неловко да подписвам и да се снимам, но това е друга тема. В случая бях в настроение, затова отговорих на всички въпроси на Гиганта и даже го поканих на концерт на новата си група в  О! Шипка. Той се изкефи, защото не знаеше, че имам нова група, след което започна да ми говори за философия и за личните си любовни проблеми, при което аз сметнах, че разговорът отива твърде далече, още повече, че философията ме вълнува не повече от ядрената физика, и реших да сляза и да се поразходя до дома. Само че (каква изненада!) Гигантът реши да слезе на същата спирка. Ситуацията започваше да губи чара си и някъде около кръстовището на Константин Величков и Стамболийски аз изстрелях към тротоара тлъста плюнка с пневматичен звук. Гигантът спря откровенията си по средата и ме погледна с укор. "Не може така- заяви той- Ти трябва да даваш пример..." "Току що го направих!"- срязах го аз и почти му теглих една  под формата на бързо и нервно "чао". След по-малко от 20 секунди изчезнах от погледа му. Предполагам, че го бях разочаровал за първи път.

Приятели...

Бях забравил за него. Когато се появи с ябълката, се сетих, че му бях казал името на групата, датата на концерта и даже клуба. Честито, както казват. Останалото вече го знаеш. Не всичко обаче. През годините от време на време срещам Гиганта-всеки път изглежда все по-зле- мръсна сплъстена коса, пиянски поглед, неприятна миризма. Когато ме забележи, се опитва да комуникира, но аз ловко го отбягвам или просто не му обръщам внимание. Той не е единственият екземпляр в богатата ми история на магнит за психопати, но е константна величина. Сред останалите има такива, които сърдечно ме поздравяват, въпреки че аз не ги познавам или пък направо започват да фамилиарничат, все едно се знаем от години. Понякога има агресивни индивиди, които изискват някакви обяснения за писани от мен статии и ревюта, както и от онези, най-любимите ми, дето като сръбнат две бири и започват да се заяждат. Най-много са смелчаците, които плюят по клавиатурата, защото нямат нищо друго интересно за правене в живота си, но те са отделна тема.

 Един от последните ни концерти


Естествено, спират ме и напълно нормални момчета и момичета, както и майките им и даже бащите им. Нормалните хора се познават. Те са учтиви и не те натоварват. Те задават естествени въпроси и не навлизат в периметъра ти. Познават се и по това, че не ти носят ябълки.

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

Няма коментари: