Спомняте ли си с какво започна предизборната кампания на кандидата за президент на БСП Ивайло Калфин? Да припомня: с искане за референдум да бъде извършен аборт на нещо, което не е заченато дори, като добиването на шистов газ поради подозрение, че го има. Няма референдуми за реално консумираните с решаващата помощ на СССР екологични катастрофи по линия на десетките обекти от времето на социалистическата индустриализация, но за сънувания шистов газ, понеже би могъл, ако изобщо го има, да бъде разработван от американци – може! Само че в случая искам да обърна внимание не върху (темата за) шистовия газ като „нероден Иванчо”, когото искат да удушат още в мислите на баща му, а за употребата на референдума като еманация на пряката демокрация.
Поводът, разбира се, е решението на Гърция да извърши ритуално самоубийство чрез този добре наточен инструмент на изостреното до крайност народно недоволство. Формално погледнато е така: народът трябва да си каже думата за приемането на европейския спасителен план за собствената им разорена държава. Само че в Гърция народът се произнася по въпроса хилядократно с бурни демонстрации срещу неизбежните мерки за затягане на коланите и резултатът е доста предсказуем. Качването на тази вълна не е проява на демократичност, а на себичност от страна сърфиращите върху нея политици, за които свалянето на отговорността от себе си е по-важна от всичко останало. А „останалото” е твърде вероятна верижна реакция от задълбочаване на кризата в самата Гърция, в Европа и дори в световната икономика след евентуален срив на еврозоната ( вече почувстван от сътресения на борсите).
Нека да поясня отново: икономическата, финансовата целесъобразност на мерките и контрамерките в случая не са тема на този текст.Тук става дума само за един аспект от проблема, свързан с простото житейско правило, че едно лекарство може да е полезно в един случай, но при друг казус да убие пациента. Ако примерът не е достатъчно ясен, да го кажа иначе: с ножа можеш да си нарежеш хляба, но и да си отрежеш ръката. Зависи как го използваш.
Така е и в политиката. Истината за гласа на народа, усилен от рупора на референдума, може да се превърне в голяма излагация, когато към това средство прибегнат егоисти, облечени във власт. Такива в България има колкото щете.
Всъщност вече повече от 20 години наблюдаваме (безпомощно) как от най-голямото завоевание на демокрацията, каквато е свободата на личността, се възползват най-добре организиранте в престъпни мрежи личности. Какво излиза, че свободата е лошо нещо, така ли? Не, не е така, но е поучително да си дадем сметка за тази злоупотреба и за конкретните виновници. Ето защо е силно обезпокоително да чуем от устата от новоизбрания президент на България Росен Плевнелиев, че трябвало да приемаме миналото си с уважение, каквото и да било то, ако сме европейци. Тъкмо обратното е- ако сме европейци и държим на справедливостта като основополагащ принцип за здравословно ( за мнозинството, а не за „избраното малцинство”с престъпни наклонности) функциониране на демократичния обществен организъм, трябва да изчистим причините от миналото за всичко онова в настоящето, което ни трови и завлича на европейското дъно.
Първо ни превърнаха в троянски кон на Русия в Европа, а сега биха ни дарили и с даровете на данайците. Та нали те са дарили човечеството с демокрацията ( както обичат сами да казват), защо да не ги последваме с няколко ритуално самоубийствени референдума? За начало, за разгрявка, можем да започнем с гласуване срещу хипотетичния шистов газ, а после за внедряване на АЕЦ „Белене”в България като форма на постколониализма, че и за (увековечаване) Монумента на окупационната червена армия в София. Ножът е в организаторите на масите, биха го употребили. Така че- не се радвайте на даровете на данайците, защото България не е (саму)рай и няма нужда от харакири.
Няма коментари:
Публикуване на коментар