понеделник, 7 ноември 2011 г.

Срам ме е…

Защо бе, нека го видим какво представлява най-накрая

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Grigor Gatchev - A Weblog от Григор на 11-11-7

По време на предизборната кампания на няколко пъти чувах по телевизията речитатив с мотото "Срам ме е". "Срам ме е, че парите за образование са колкото парите за подслушване. Срам ме е, че МВР получава три пъти повече средства от здравеопазването…" И т.н. В изпълнение на Стефан Данаилов.

А мен пък ме е срам, че чувам този речитатив от него.

Ще си го кажа направо – Стефан Данаилов е от най-любимите ми български актьори, че и не само български. Че кое хлапе не си е мечтало да бъде като "бате Серго"? Политическата ориентираност идва на двуцифрена възраст… И не само затова. Великолепен актьор с тонове чар и излъчване е. Надали някога ще престана да го харесвам. Без изобщо да ми пука бил ли е партиен секретар, или не – чувал съм, че и тогава пак си е бил слънчево, искрено и мъжко момче.

И още нещо – той така и не се научи да лъже. Което е изключително странно за актьор – в края на краищата, работата на актьора е именно да те лъже. Че е друг човек, че изпитва разни емоции… За пръв път го гледах в отрицателна роля в "Дом за нашите деца". Там той играеше корумпиран и безчувствен архитект. И ме порази колко изкуствено и неубедително изглежда в тази роля, на фона на естествеността и обаятелността му в образите на "добрите". По-късно го забелязвах неведнъж – бате Ламбо просто не умее да бъде лош, нито пък да лъже истински. Веднага му проличава, и по изражението, и още повече по гласа. Вслушайте се в речитатива – ще го усетите моментално. Или пък гледайте запис на пресконференцията, на която той обяви защо се е кандидатирал за вицепрезидент – ще го видите моментално.

Всъщност, не е нужно човек да има усет за лъжата, за да се замисли – не беше ли всичко, което той изрежда под графата "срам ме е" точно същото и по времето, когато правителството беше на БСП? И не е като да е нямал право на глас по въпроса – беше министър в това правителство! Да, много от казаното е вярно (не всичко), но и тогава също беше вярно. Така че и да не можех да го позная кога лъже, не бих му повярвал.

Нямам представа чрез какво са го накарали да се цани в мръсната клоунада, която е в България кандидат-президентската кампания. Не ми се вярва да е било лесно, независимо дали са го изнудили, измамили или и двете… Не зная, може би ми се счува каквото ми се иска – но ми се струва, че чувам в гласа му истински срам. Но не от това, което го изброява, а от това, че го изброява. Че не е щастлив от ролята, която са му поверили в това представление. И че дори докато я играе, нещо в него се бунтува срещу нея, и срещу Тях. На моменти дори си мисля, че големият актьор умишлено пресилва неспособността си да лъже. За да могат тези, които имат уши, да го чуят и разберат.

Не зная, може би ми се счува каквото ми се иска. Но ме е срам от казаните в онзи речитатив косвени (а къде и преки) лъжи. Всъщност, не от тях – политиците лъжат с всяка дума. Срам ме е, че ги изрича именно Стефан Данаилов. И може би затова ми се иска и него да го е мъничко срам – за да продължа да вярвам, че той е истински слънчев, честен и изобщо истински човек. Останал неоцапан от мръсотията на политиката, въпреки министъруването и кандидат-вицепрезидентствуването си.

Защото искам да продължа да го харесвам и обичам. Не чак като кумир, отдавна вече не се кланям на никого и нищо. Просто за да ме топли мисълта, че талантът и обаянието могат да издигнат към върховете и добрите хора.


 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

Няма коментари: