понеделник, 7 ноември 2011 г.

Големите майтапи !!!

Направо невероятно! Поетично свидетелство на едно от най-пренебрегваните явления в живота на българите от литературата от соц време – гурбета по африкански и арабски страни.

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Това е то. от Белчо Дончев на 11-11-7

Дълго време се колебаех дали да публикувам този забавен словесен сериал. Той е твърде личен, в смисъл, че всичко в него е автентично и наистина случило се, което носи опасност да не е интересен за всички. Но аз отдавна съм престанал да искам да съм интересен за всички и се задоволявам напълно с тези, за които съм интересен.
Нещата, описани по един , нека да съм скромен, но наистина блестящ кръчмарски начин, са истински! Всички те са се случвали, хората са с истинските си имена, рискувам да ги публикувам в сайта си, защото никъде, нито за сикунда не присъства злоба, омраза, всичко е шега, всичко е майтап.
Голям майтап! Така съм ги и кръстил – Големите майтапи!

Тези майтапи са непредизвикани, нецензурни и нецензурирани. Този или тази, които поемат отговорноста и риска да ги прочетат, от една страна може и да не носят последствия, но от друга – като нищо може да забременеят, без значение половата им обремененост, стига да не е мъжка. Самите майтапи искат конкретно обяснение, и въвеждане в тях, което ние, Белчо Дончев, съвестно ще правим.

Започваме с майтап нъмбър едно, Алжир…

Майтап нъмбър едно Алжир, въобще не беше майтап! Беше си истина!

Започваме с марша на кооперантите. Кооперанти в Алжир алжирците наричаха навлеци като нас, французи, руснаци и всякаква друга измет, дошла да печели долари. Може би сега не разбирате за какво става дума, но ако се отпуснете, ако потънете в този невероятен майтап…

В Алжир попаднахме аз, моят приятел, колега, роднина, и кум Красо и още доста хора. Описал съм ги в следващите майтапи, който иска, нека се посмее…защото за смях си е работата.

Всичко, което ще прочетете е самата истина, цялата истина, и онази част от истината, която ми е удобна…

***

МАЙТАП I

***

АЛЖИР

***

1. МАРШ НА КООПЕРАНТИТЕ

По световни аеродруми
с мрежи , куфари и чанти,
потни в новите костюми
идем бодри кооперанти.

Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри!

С нас започва нова ера.
Ний сме хората без дом.
Наше знаме е трансфера,
наша клетва – Кореком!

Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри!

Нас не плаши люта зима
жега, жажда, полов глад –
Стига долари да има,
влизаме в самия ад !

Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри!

1983 г. – Алже

Така пристигнахме. Беше около полунощ, температурата биеше четиресет градуса по Целзий, ние нямахме никакви чужди пари, но се появи Цецо. Най-големият майтап е, че по-късно написах страхотно стихотворение точно за пристигането ни, как ни посрещнаха сирокото, Цецо, Баньолата и Ицо, но някога съм решил, че това стихотворение не струва, и съм го изхвърлил. Да се таковам у главата проста!

***

1. ЮБИЛЕЙНО
на архитект Димитър Духтев

Светът потръпнал е щастливо
когато бебенцето живо
повито цялото във бяло
за първи път се е насрало !

След туй това детенце златно
насирало се многократно,
но е разбрало твърде рано,
че битието е осрано
и първата му придобивка
била несвършваща усмивка,
с която целия живот
превърнало във анекдот.

Тъй станало човек голям
със силен глас и полов плам,
с червено вино, морски бриз,
изобщо – съвършен артист.

И ето, някак, най-накрая,
от зор какъв – и аз не зная,
закрачи тоз човек велик
от материк във материк.
Далеч от родното огнище,
сред африкански зной и пек
донесъл своето дупище
стои пред нас все тоз човек,
познат от Странджа до Шоплука,
навсякъде надигал глас,
накрая е пристигнал тука
и туй е щастие за нас!

Във таз тържествена минута,
в която всъщност се намираш,
желаем тонове валута
да трансферираш, трансферираш,
душата ти да бъде млада,
самият ти да си момче,
да сетиш всякаква наслада,
сполуката ти да тече,
най-силен да си в слабините,
да пиеш вино със вагони,
да са ти все щастливи дните,
да те не стига кой те гони
и все да чуваме гласеца
със "Бре, да те еба в гъзеца!".
Тя дупка думата не прави.
Честито Духте, и наздраве!!!

02.08.1983г.
Алже

Одата е по случай рождения ден на архитект Димитър Духтев, вече в по-добрия оттатъшен свят, човек с невероятен дух и чувство за хумор, за него мога да ви разкажа някои неща, например как пътуват с директорката Янка Партизанка в асансьора на Главпроект, и Духтето я пита: „-Янке, искаш ли да играем на море? – Искам, бе Духте, ама как? Ами аз ще те е*а, а ти ще се вълнуваш!" Автор е на сградата на партийния дом в Габрово, хотелът в близост до него също, съавтор е на проекта за Ветеринарния институт в Стара Загора, от където изядохме доста бракувани агнета…

***

2. КЪМ ДЕЖУРНИЯ В СТОЛОВАТА

Дежурният, по воля на съдбата
далече сме от родния бацил.
Прилежно значи спазвай правилата,
ако разбира се, животът ти е мил.

Ний всички сме в ръцете ти дежурни!
И ако гледаш с поглед мързелив,
ще вземе някой в миг да се катурне
от дрисък, от холера или тиф!

Преди във манджа тоест да завираш
пиперки, мерудия, лук, домат,
е нужно хубаво да ги дезинфектираш
във калиевия перманганат!

Не слагай плодовете неизмити!
Ний бихме искали да си щастлив!
Но ти си чувал за дежурни често бити
по волята на своя колектив!

***

Готвехме всичките двайсетина души на смени. Беше много опасно за здравето. После дойде бай Петко. Готвач. Поне така казваше…

***

3. В ОТГОВОР НА ЕДНО ПИСМО

Разбрахме от писмото ваше значи,
че ние двамата големи сме ебачи,
че цялата ви женска половина
крещи, реве и дяволски проклина,
затуй, че тук, на Африка под зноя
сме го довели Тоя,
той – неговия,
аз пък – моя!

Разбрахме пак, че мислите в главата
ви се фиксират там, между краката,
че като ручейче потича ви мъзгата
като се сетите за пичовете двата,
които тук, на Африка под зноя
размахват Тоя,
той – неговия,
аз пък – моя!

И чудим се – от где таз страст голяма,
не сме ли жертва на една измама,
че в същност паяжината я няма,
защото знаем най-добре тук двама,
че там, преди да дойдем тук, под зноя,
не сте го яли Тоя,
ни неговия,
ни пък моя!

Ако шега е – тя е безчовечна!
Ако е истина, дано да бъде вечна,
та с тази мисъл Неговото здраве,
да се възстанови, да се изправи,
защото тук, на Африка под зноя
изсъхна Тоя,
и неговия,
че и моя…..

Другият е Красо, с когото сме заедно в Африка, писмото е от колежки, които ни лъжат, че от сутрин до вечер само ние сме им…знам ли къде и какво…

***

4. ПРОЩАЛНА ПЕСЕН ЗА ЦУЦИ

В цял Алжир – мъка и тъга!
Непрогледен мрак!
Цуци си тръгва! Къде? Кога?
Утре!
Няма как!

В цял Алжир – сълзи и печал!
Всеки казва : "НЕ!!!"
Злобно се хилят във смрад и кал
дивите свине!

Гуд бай, гуд бай, гуд бай!
Отивай си, но знай –
неспирно твоят глас
ще пее в нас,
ще пее в нас!
Че ти си наший Бог,
че ти си наший Цар
и на наш`то сърце – ти си господар!

Там на пустия морски бряг
в прощални вълни облян
печално пристъпват от крак на крак
самотни Седик и Хасан.

А две очи, някъде в Ел-Хараш
пълни с горчиви сълзи
дирят своя любим мираж,
в сърцето скръбта пълзи!

Но ти мълчи сърце!
Брадатото лице
възсяда своя кон
пар авион,
пар авион!
Отиваш си от нас,
ний пеем с пълен глас,
че на наш`то сърце – ти си господар!

С мъка задържат всички колежки
въздишки глухи и тъпи.
В гърди се блъскат спомени тежки,
умират надежди скъпи.

Пеньо и Ефи, осиротели
оплакват свойта съдба,
че вече само ще си мечтаят
за рибената чорба…

Гуд бай, гуд бай, амур,
гуд бай от Ел Ашур,
гуд бай от този ад,
глава недей
въртя назад!
Върви, уиски пий,
върви, ще пеем ний,
че на наш`то сърце – ти си господар!

Цуци беше и е все още един от нас. За малко да го изтървем преди две години, но в Токуда го оправили. Дойде за да печели долари като всички нас, но освен това си купи и един счупен сърф, който поправяше поне три дни седмично в свободното си време. Беше основен участник в лова на диви прасета и в кражбите на портокали. Изключително важен персонаж! Текстът се пее по музиката на „Гуд бай май лав, гуд бай!" на Демис Русос  в микс с известната мелодия от неизвестен автор за това, че " На мойто сърце ти си господар!"  Трудничко е…

***

6. КЪМ КОНСТАНТИНСКИТЕ ПОЕТИ

Случайна среща ме остави
в случаен ден един с един
мен – кооперанта твърдоглави
с последния Ви бюлетин.

Плениха ме нещата, взети
от Константинските поети:

… Разбойник някаго обрал,
по-много взел, по-малко дал,
и тоз голям проблем поета
описва в тридесет куплета.
По-долу "длани слънцегрейни"
преплитат се с "очи лелейни"
напират страшни, мощни сили,
на някой всички са му мили,
зящото сред лехи с цветя
цъфти и тя,
цъфти и тя!
А друг, с надежда, страст и плам,
признава страшния си срам,
безсилието пред една загадка
прикрита зад жена му Радка
и като нищо не разкрил,
полека-лека се същисал,
от мъка взел, че се пропил,
подир което и прописал-
нещастен, трескав, живи мощи,
реди бодливи епиграми
започващи с :" По цели нощи…."
и пълни с подлост и измами.

И след като стихът последен
със "мъка тежка" се отрони,
отгръщам,
и ме срещат бледен
"Червени ескадрони"!

И питам се – защо и аз
не се сработя със Пегас?
Жена ли нямам дяволита
в загадки цялата обвита,
тя няма ли "лелейни пръсти"
тъй деликатни и чевръсти?
Не пия ли вино щом има,
не съм ли бог на стих и рима,
не зная ли безброй измами
съвсем добри за епиграми?

И като самолет по писта
в мен поетичен исполин
набира скорост.Трийсет листа
за следващия бюлетин
ще Ви изпратя тих и бледен.

Сега един въпрос последен:

- Плодът на мойта нежна лира
в какъв процент се транферира?
***

В един „Литературен бюлетин" на Българското посолство в Алжир беше публикувана китка от стихотворения на плод-зеленчукови  домакини от двата пола, попаднали тук по силата на своите връзки с дипломатически и съпътстващи ги по права, съребрена и ченгесарска линия парадипломатическите персони. Прочетох „лирическите" им извращения…Онемях, но дори ням и бледен,  написах горното…

***

ПРОЩАЛНА ПЕСЕН ЗА СТАМЕН

Стамен Страшни бичи долар у чужбина,
а дете го чака в милата родина.
И докато бичи с купища валута,
мисълта му будна в спомени се лута.
Като най-напреде споменът го мушка
при момата славна с чудно име Нушка.

Че е Нушка китно цвете у градина,
а пък Стамен лъска сабя у чужбина.
Че е Нушка стройна, с гръд голяма, бяла,
кой и е поискал – всекиму е дала.
Само на Иванча Нушито не даде
и затуй Иванчо Богу дух предаде.

Хубава е Нушка, ала е далече,
а на Стамен адски му се чука вече.
Че жлезите бачкат, семето клокочи…
Стамен се замисли, мисъл му изскочи:
че е много лесно, нищичко не струва,
вместо да се тръшка – да си я сънува!
Няма вече Стамен полови проблеми,
ръга Стамен нощем, ръга, не му дреме,
заднешком, отгоре, в ляво и от дясно,
грейна веч за Стамен слънчицето ясно!

Тъй полека-лека времето изтече.
Стамен си застяга куфарите вече.
Но сега, когато Боингът рулира,
нова мисъл в него почна да напира:
-В София към него че ще се затича
едно дèти дето ще му вика "Чича"
че сега доларче, утре пак доларче
нема да се трупа, ами ще се харчи,
че Божинов чака да го поучава,
че когато мисли-нищичко не става,
че това е вече истината гола,
дето ще я дави вътре в алкохола!

И кога в леглото с зор се дотътрузи
Стамен ще сънува …."Златни Андалузи!"
1983 г. – Алжир

Това за Стамен ми е много мило. Стамен беше, и все още си е горски. Това си е завършил човекът в Лесото, не го криеше. В това време екипът ни имаше невероятна нужда от озеленител, или както сега е модерно – ландшафтен архитект. Обаче от Булгарпроже, ченгесарската фирма майка, която ни изпращаше в Алжир, не знам защо винаги изпращаха горски! Стамен беше един от тях. Мария беше друга от тях. Имаше и още една горска, дето с Мария и Стамен боядисаха със зелена моливна боичка около петдесет квадратни метра кадастрални планове. Сиреч, „озеленяваха!"

***

Това, което следва от тук до края е анализ и синтез на Алжирската ми авантюра. Обхваща времето от кацането на Боинга през юли 1983-та, до края на интересното през юни 1984-та. Чета го често, и се възхищавам на лекотата, с която думите се подреждат без моя намеса. Всичко в него е истина, всички хора без Духтето са живи и здрави и им пожелавам още много време да е така, дано и мен ме стигне…Апропо, този текст е изигран и изпят пред Мими Иванова, Развигор Попов, Орфи, Оперна певица и вече не помня кои други, които имаха нещастието точно тогава да изнасят концерт в град Оран, Алжир, и ние ги поканихме на гости, и те взехае, че дойдоха…А Красо направи фокус на Орфи и направо го втрещи!

***

АЛЖИРСКА ЕПОПЕЯ

***

ПРОЛОГ

Бе лятна нощ. И беше късна доба.
Прилежно, като ученици в клас
на Боинга от мошната утроба
излизахме в почти среднощен час.

И стъпвахме във центъра на Ада!
И стъпвахме във огнено око!
В лицата блъсна вятър като клада,
наричан тук за краткост "Сироко".

Във пот, в полусъзнание навярно,
ний влачехме се стадо пасажери,
когато пред очите ни се мярна
човек познат. Тъй Цецо ни намери.

Бе първи час от нова епопея.
Разбрали, че Баньолата ни чака,
смутено се натъпкахме във нея
и Тошев ни подкара нейде в мрака………

ЧАСТ I – Алже

Ей-там, странично от Алжето,
в квартал, наречен Ел Ашур,
в блок единайсти от ситето,
като във весел каламбур
полици, пълни със шишета
от марки най-разнообразни
със бясна скорост на комета
превръщат се от пълни – в празни.
Там всеки пие нервно, бърже,
това, което е прикрил,
не знаещ как нощта ще свърши,
кога ще стане за резил,
безброй кафета а ла турка,
картофи, леща, боб, домат,
ракия люта "Ел Ашурка",
очи в различно топъл цвят,
безкрайни дни и кратки нощи
удавени във алкохол,
юнашки песни, да и още -
следалкохолен главобол,
зла самодейност в столовата,
хлабарки, разна друга гад,
комарска кръв във бой пролята,
бацили във перманганат,
зъл слух, че Цецо си отива,
раздяла, късаща сърца,
гастролите на колектива
във Ел Оует и Гардая,
Фиат, горящ с вълшебен пламък,
баньола, плачеща на глас,
езикова всеобща драма
с паролата " Вуле ву газ?",
врати, открехнати безшумно,
ад, хубав като част от рая
с девиз на всички хора умни:
"Не съм видял, не чух, не зная!"

Но нека заедно със вас,
със цел – една представа жива,
в случаен ден, в случаен час
да се разходим в колектива.
• Киро замислен се клати и псува.
• Цуци прасета диви ловува.
• Духтето гледа за чужда бутилка.
• Вили е стиснала златната жилка.
• Еми затваря към сърцето си входа.
• Белчо започва поредната ода.
• Тихчо се дърви срещу трабанта.
• Борко си крие пергела във чанта.
• Таринеца все към скандали напира.
• Вальо, затворил очи, медитира.
• Ангел го будят през десет минути.
• Ефи се бръсне, развял атрибути.
• Пеньо пунтира опасна муцуна.
• Ицето пак си поправя харпуна.
• Стамен професии нови открива.
• Боди безмълвно яде и се скрива.
• Арсов го няма.
• Красен подрежда.
• Даниела от френски на френски превежда.
• Цеца юнашки изсвирва със пръсти.
• Минчев пред своята Лада се кръсти.
• Тошев се кара и кара колата.
• Меракът на Пепи мий столовата.
• Мирчев прибавя рецепта в тефтера.
• Рени реди пасианс за трансфера.
• Надето кротко с очи командува.
• Марчето с цветни боички рисува.
• В бокса, сред чаши, чинии и кофи
бай Петко забърква ориз със картофи.
• Нина се сили да вдигне нивото.
• Цецо безстрашно води хорото.

И този весел монолит
от кол и от въже събран,
внезапно бе на две разбит.
Изпращат група за Оран…
Но Андалузката поема,
това е вече друга тема !

ЧАСТ II – ORAN-LES ANDALOUZES

Най-после, на 16-ти януари,
изпращани трикратно от Алжето,
една жена и група от мъжкари
в Оран пристигнахме, веднага след което
натикани в шестместната "Тойота"
с очи от ужас и надежда разширени,
достигнахме до неизвестна кота
с бараките на Кампа построени.
И точно псувахме си, както е прието,
внезапно млъкнахме, като във шарж….
Удариха ни с вили край морето
и ядене във ресторант – на приз-ан-шарж!

*
И заживяхме си ,като киноартисти-
на работа, на тенис, вино, плаж,
веднъж във месеца дори чаршафи чисти.
Това възвърна нашия кураж,
и първата проява бе такава,
и бе изпълнена така със страст и жар,
че групата достигна вечна слава
от "Андалузите" – до Странджа и Сакар!

**
Немеем ний пред таз жестока драма,
в която до червено нажежени
най-личните от групата ни двама
живота си поднасяха на Жени…

За Жени думите са твърде слаби.
Тя бе богинята на наш`то соаре.
Една жена в по-инакви мащаби,
във всяко положение добре.
Една жена достойна за ебане!
Ала и тя, по правилника стар,
наместо Ачо или Борето да хване,
вземала, че се хванала с месар.

Съдба, Съдба, защо си тъй жестока?
Защо изпълваш ни така с тъга и болка?
Защо направи втората си грешка
в лицето на онази комсомолка,
която, вместо да остави Жени
момчетата ни с ласки да отрупа,
отведе я със другите, строени
във здрава, неделима, наша група?…

И днес, след толкоз време е понятно
защо понякога със поглед замечтан
обръща Ачо времето обратно
единствено от Борето разбран!

****
И пак, като нанизани на връв
един след друг отиваха си дните.
В нас вливаше се нова, свежа кръв,
променяхме се май и ний самите.

• Отпаднаха по пътя от състава
най-първо Вальо, Тихчо и Трабанта-
колата със конструкция най- здрава
и най-красива лява предна джанта.
• Торбичка дати взел от Гардая
Величко се завърна във Алжето.
• На Стамен песен групата изпя
и го изпрати да си ходи при детето.
• Изправен беше пред небивал зор
непомнен още от преди войната
пощаджията, работещ в Ел Ансор
и носещ но Жеоржиев Же писмата.
• Чобанов все за нещо поучава
от вътрешни съмнения обзет,
че грешна е всемирната представа
на базата на Доплеров ефект
• Със кикот Ваня шие си гоблена.
• Медаров спори със водопровода.
• Изслушва Вили – мила, засмена
как Мохи контактува с народа:
хъмсъ-хъмсуна.
Сън-меликуна.
Тлета-тлетуна-.
Вино-винцуна.
• Емо, унесен споделя с тревата
под лампата улична силно огрян,
как от шубе му треперят краката
във жандармерията на Оран
• Шалове сини, жилетки зелени
Пепи плете по сгъстена програма.
• Син и размазан след свойто летене
Ачо размазва на корта по двама.
• Белчо римувани думи подрежда.
• Борко попърджа.
• Красен подрежда.
• Нина се сили да вдигне нивото.
• Цецо отчаяно води хорото!

ЧАСТ III – ОБОБЩЕНИЕ

От когат` се`й, мила моя майно льо,
зима зазимила,
мила моя майно льо –
зима зазимила –
от тогаз се`й, мила моя майно льо,
кампа застроила,
мила моя майно льо,
кампа застроила.
Камп до кампа, мила моя майно льо,
юнак до юнака,
мила моя майно льо-
мамата си трака!

Най – отпреде, мила моя майно льо,
Цецо със байрака,
мила моя майно льо,
води ги в атака.
Архитекти, мила моя майно льо,
драскат със моливи,
мила моя майно льо,
правят къщи криви.
Цена с Пепи, мила моя майно льо,
къщите изправят,
мила моя майно льо,
и квадрати правят.
Пейзажисти, садят моя майно льо,
карамфил до слива,
мила моя майно льо,
много си отива.
По шосето ходят, мила майно льо,
двете страшни рутки,
мила моя майно льо,
пърхащи гугутки.
Геодези, мила моя майно льо,
се треангулират,
мила моя майно льо,
пишките си вирят.
Гошовците, смесват моя майно льо,
тока със водата,
мила моя майно льо,
тока със говната.

Млад тайландец, мила моя майно льо,
кльопа си ориза,
мила моя майно льо,
две тави облиза.
Сто германци, правят мила майно льо,
къща от картони,
като духне, майно льо,
кой ли ще я гони.
Италиано, мила моя майно льо,
италиано веро,
мила моя майно льо,
трупа си трансферо.

Всички астми, мила моя майно льо,
чакат, чакат, чакат,
мила моя майно льо,
акат, акат, акат!

Там във Кампа, мила моя майно льо,
мамата си трака,
мила моя майно льо,
глупак до глупака.
А отпреде, мила моя майно льо,
Цецо със байрака,
мила моя майно льо,
води ги в атака….

Alger – Oran – Lez SAndalouses
1983-1984

Навярно има още десетки неща за обясняване. Какво е„астма", какво общо имат тайландците и германците, кои са Гошовците или рутките…както знаете, деветдесет процента от написаното придобива смисъл следствие въображението на четящия!

Когато съм готов, може и утре, ще ви предоставя МАЙТАП II


 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

Няма коментари: