четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Плевнелиев - в началото бе конфузът

Бисери, бисери: „Вместо това те биваха осведомявани в залата за пристигащите по мобилния телефон на /забележете!/ вътрешния министър смс-и с поздравления /пак забележете!/ към новия президент, които /отново забележете!/ бяха свойски огласявани от премиера Борисов по следния начин: „А, имаме поздрав от президента на Гърция и канцлера Меркел. Благодаря". Малко по-късно, пак странно защо, той препрати поздравлението на Берлускони към... Станишев."

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Analysis от newswriter на 11-11-2

Дойче Веле

 

Първите публични изяви на новоизбран политик могат да бъдат много показателни за плюсовете и минусите в неговия реален профил. Това важи с пълна сила и за Росен Плевнелиев - новия президент на България. Ето защо. Гледна точка на Георги Папакочев:

 

Изборите в България не успяха да ентусиазират новинарски чуждестранните медии - големите информационни агенции маркираха началото на кампанията единствено с протоколни информации, отразиха бегло двата кръга на вота, а само няколко по-сериозни издания лаконично осведомиха читателите си за избора на новия държавен глава.

 

Малко по-засилен интерес демонстрираха руски медии, чиито пратеници съставляваха преобладаващата част от официално акредитираните за събитието 50-тина чуждестранни журналисти, макар че тяхното внимание беше съсредоточено основно върху българо-руските отношения и най-вече около бъдещето на руските енергийни проекти. От което личи, че в чужбина липсват очаквания за някакви промени в българската външна политика след избора на новия президент /чийто пост е възприеман по-скоро като церемониален/ - още повече, след като той е доказано брандиран политически продукт на управляващата партия и най-вече на нейния лидер и шеф на изпълнителната власт.

Долу церемониите!

 

Впрочем, новият президент също демонстрира отсъствие на някакъв особен интерес към външната политика и международните отношения на своята страна. В предизборната си кампания той артикулираше основно предварително заучени клишета за европейското и евроатлантическо сътрудничество, а липсата на опит дори в общоприетия официален етикет лъсна най-вече в изборната нощ, когато еуфоричният победител пропусна да се обърне пряко към представителите на почти целия дипломатически корпус в София, дошли на крак да чуят /и съответно да препратят по своите канали/ неговите първи официални послания.

 

И тъй като в тях въобще не стана и дума за външната политика на все пак суверенната европейска членка България, новата вицепрезидентка се опита да коригира конфуза, обръщайки се към дипломатите с обичайното "Ваши превъзходителства" и с няколко общи фрази, потвърждаващи верността и любовта на новоизбрания екип към идеята за обединена Европа.

 

И тя обаче пропусна да спомене не по-малко важните отношения с партньори като САЩ или Русия, чиито посланици с надежда очакваха да доловят нещо в тази посока, но... Вместо това те биваха осведомявани в залата за пристигащите по мобилния телефон на /забележете!/ вътрешния министър смс-и с поздравления /пак забележете!/ към новия президент, които /отново забележете!/ бяха свойски огласявани от премиера Борисов по следния начин: „А, имаме поздрав от президента на Гърция и канцлера Меркел. Благодаря". Малко по-късно, пак странно защо, той препрати поздравлението на Берлускони към... Станишев.

 

"Който е русофил, той обича България!"

 

Малко по-шлифовано в изборната нощ се представи победеният кандидат-президент от БСП. Бивш външен министър и настоящ евродепутат, той рутинирано поласка дипломатическата аудитория с протоколното обръщение, но пък в словото си за съжаление пропусна да повтори една своя крилата фраза, докарала до истински екстаз участниците в събора на руско-българската дружба край язовир „Копринка" в началото на септември.

 

Тогава, в навечерието на кампанията, след пламенно слово за дълбоките корени на вечното и свято приятелство, за общото славянство, за азбуката и духовността, левият претендент за държавен глава беше издигнал лозунга: „Който е русофил, той обича България!".

 

Лозунг, който го нарежда по достойнство в исторически незабравимата тодорживковска плеяда юнаци, подготвяли присъединяването на страната към тогавашните съветски републики. И който /отново странно защо!/ не му беше припомнян в т. нар. предизборни дискусии нито от неговите опоненти, нито от иначе напористите местни журналисти.

 

Който учи, ще сполучи!

 

Но... всяко зло за добро. Макар че „доброто" от новоизбрания български държавен глава би могло евентуално да се появи едва след интензивен курс по външна политика и дипломация, който да позапълни видимите дупки в неговата инженерна подготовка. И спешно, тъй като ако обучението се проточи през целия президентски мандат, доста трудно ще бъдат реализирани гръмките обещания за „ускоряване на европейското развитие на страната" или за новата „модерна държавност".

 

Просто защото успешното пътуване на една бедна държава към нормалния свят преминава не само по закъснелите й недостроени магистрали, но често зависи и от използването на обръщения като „Ваши превъзходителства", да речем.


 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 

Няма коментари: