Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:
Чакай да ти разправя за Париж! Бил ли си там?
Прекрасен е! И миналата година го знаех – за 10-те часа, в които го прекосих по диагонал, препускайки… и за 5-те дни през лятото, когато карах колело по неговите улици и ми беше едно такова щастливо. Но сега вече съм убедена – някога съм живяла цял живот в този град. Съвършен е за стрийт! А хората са с толкова благи, спокойни, усмихнати изражения… че им завидяваш.
Е, мръсно е, мизерно и вонящо на пикня на доста места… но някак му прощаваш дори това, защото всичко останало е прекрасно!
Не знам дали ти се е случвало да отидеш някъде и да си кажеш – това е моето място! Толкова да ти пасва – като ритъм, настроение… всичко!
Ама толкова на 100%, че чак се изумяваш!
А все съм била на доста места. И Северна Италия е прекрасна – там детайли да искаш! Пак там виното е по-евтино от безалкохолното, а храната няма как да е лоша, където и да седнеш. Но хората не са точно моят тип.
Парижаните, понеже не мога все още да кажа нищо за французите по принцип, са по-фини. Изящни, елегантни, деликатни… във всичко – в дрехите, маниерите, езика, храната, виното… И говорят френски. ;) И ти се усмихват – нямаш идея колко хубаво и искрено ти се усмихват! Благодарят ти, пожелават ти хубав ден, общуват си с теб.
Не са студени като австрийците… немците… или не дай боже скандинавците! Не са толкова шумни като италианците и испанците. В тяхното веселие има някаква изисканост, която пък не е толкова префърцунена като на англичаните.
Трябва да попитам майка си или по-скоро бабите си какви са ги вършели по време на французите във Виет Нам, но аз определено имам нещо свързано с Франция… с Париж.
А той ти е на една крачка разстояние! На 250 евро за 3 пълни дни с все двупосочния самолетен билет, трансфер летище-Париж-летище, 3* хотел и карта за цялата транспортна мрежа.
И като отидеш там някой ден, ок, мини и щракни неизменните клишета на Айфеловата кула, Нотр Дам и Триумфалната арка… но това не е Париж.
Париж е в малките улички с кафенетата с масичките и столчетата за двама, обърнати с лице към улицата.
Париж е в неделния пазар, където възрастни дами се разхождат с кошници и стърчащи от тях багети. Където сергиите за зеленчуци предлагат поне 10 вида салати и 15 вида гъби.
Или е в павилиончето за палачинки – с Nutella и банан или с шунка, фромаж и яйце. В оня магазин на rue Saint Germain, пълен с всякакви на вид, големина и форми шоколадови изделия.
В оня тих и чист пасаж между две сгради с бръшляна по портите насред центъра на града. Или в другия пасаж с масичките и столчетата пред заведенията.
В книжарницата Shakespeare and Co., в който имаше литературно четене, а пред затворените му врати бяха изкарани колонки, за да могат хората, седнали кротичко отпред, също да чуват какво се чете вътре.
Париж е в улиците на Латинския квартал.
Пак казвам, била съм на по-чисти места… по-китни, нагласени, напарфюмирани, излезли от картичка…
Париж е друго.
Париж е единственото място, където мога да се разхождам сама, без да се чувствам самотна. Е, с компания винаги е по-приятно, най-вече когато компанията е приятна. :)
Но това е единственото място в света, където можеш просто да ме оставиш да се изгубя и да се хиля като кретенче на хората, улиците, фасадите, дърветата и кучетата. Единственото място, където се чувствам у дома.
Една виетнамка, израстнала в България. Странно е, нали?
Filed under: извървяно, обично
Какво можете да направите оттук:
- Абонирайте се за In An's Room с помощта на Google Читалня
- Започнете да използвате Google Читалня, за да сте в крак с новостите от всички ваши любими сайтове
Няма коментари:
Публикуване на коментар