Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (1): Италия изглежда сериозно е влязла в умовете на нашите автори. Един град преди умиране ;) ще ни покаже днес Вили. Приятно четене:

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (1)

Първа част: Бонджорно, Рома!

От четири-пет години Неапол ми е влязъл в главата. На всяка Нова година си пожелавам да отида до там, пък, ако ще и да умра после, съгласно крилата фраза ;)
Ама, аман бе(!), все става някой сакатлък и вятърът ме отвява... я към Шотландия, я в Испания... или Анадола ;) Дори в Италия, ама не в Неапол!
Обаче не току така мъдрите глави го рекли "Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне!" А нали и по законите на Мърфи нещата се случват не когато ги планираш, а когато изобщо не ги очакваш... Понякога се чудя дали пък тоя Мърфи не е "оня отгоре" дет' дърпа конците?... Хм, а всъщност, най-неочакваното не е ли най-често и най-якото? :)
Дотук съм с разсъжденията.

А поредната ми щурава история сега започва с нещо като

Пролог

Значи, италианските ми емоции до началото на тая година бяха свързани все с Рим и на север от него, района между Рим и магистралата Венеция-Генуа, образно казано :)
И така, тази година през март мечтата ми се сбъднаа... ;)
С едни колежки се озовах на пъпа на Неапол. Обаче преди това, по метеорологични или организационни, или не знам си к'ви причини, тръгването ни се отложи в последния момент с 12 часа, а след това и с още 7-8 часа - що кафета изпихме в хотел "Родина", що нерви опънахме, докато чакахме заветното "айде, тръгваме".
А накрая се оказа к'во? Че в Неапол ще сме само, има-няма, 3-4 часа - щото много сме закъснели... Тюю, че късмет, бе!...

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]
И още! За да ми е по-гадно, тъкмо когато пристигнахме там, заваля дъжд. Противен, гаден, зимен дъжд, ви казвам - ситен, студен и всепроникващ! Ама на дедо Боже му се видя малко и, за да ми се стъжни окончателно, час по-късно дъждът почти-почти спря, но падна една мъгла - едва се виждаше на 200-300 метра, камо ли да съзерцава човек Везувий или да рее поглед към Капри.
Еее..'аааси късмета, бее!! :(
Е, шматнахме се тук-там из уличките, цъкнах няколко мраачни снимки из този сив, мокър и мръсен, еей(!) Неапол, и си дигнахме чукалата към Рим.

[caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Неапол - Кастел Нуово"][/caption]



[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Неапол - из уличките на Испанския квартал /най-старата част на Неапол/"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Наполи, къде ти е романтиката? Мокро, студено... поне да не беше тая мъгла :("][/caption]



Другите доволни, аз обаче - не! Не бе, не бях недоволна, бях просто бясна: на организацията /не беше моя!/; на отвратителното студено, дъждовно и мъгливо време; на колежките, които по едно време изнедоволствуваха, защо ли, видиш ли, са се повлекли по акъла ми, вместо да си мъркат на капучино в някое топло кафене. (Че да не съм ги накарала насила?!) А сега, на' - треперят - сакън, да не се изгубим из мърлявите и прогизнали улички на стария квартал; сакън, някой мафиот ей така, както си пърпори с моторетката, да не им изтръгне драгоценните им чантички, стиснати под мишница... Яд ме беше и на изневерилия ми точно този път късмет.

Ааах, Неаполе, що така бе?!

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Някъде из Неапол"][/caption]

Е, почва тя, мойта същинска история, ама два-три месеца по-късно.

Хоп, и изневиделица ми идват четири-пет почивни дни насред ранни жеги. Честно казано, хич не ми трябват, щото няма да ида да се пържа на плажа - аз обичам морето през септември, не в жега и тарапана. За баир-будала много не ставам, а и няма време да търся подходяща компания. Значи ще трябва да си измисля нещо бързо, солово и... яко ;)
Къде, какво да ее... моля се на небесата за мъъничко късмет и, докато ми се зарежда Wizzair на компа, си намислям: все пак става дума за тръгване след около ден и половина, така че закъдето/ако открия билети с крайна цена до 200 кинта за двупосочен, натам ще фърча. Ако хич нищо няма - е, пак ще ровя - нали има и Easyjet, и тем подобни...
А, ето бе!
Най-евтини излязоха до Венеция - 197 лв. и до Рим - 167 лв. (и стотинки)... Оф, мани я Венеция - не я ща сега, ама и що баш Рим пък? Дет' се вика - оня ден бях там, офф...
Хм, Рим... Рим?... Рим!...
Добре, нека е Рим!
Светкавичен план - значи, един ден ей така, шляй из Рим. Даже може да ида просто да се настоя на воля в галерия Боргезе, после двата дена - около Рим: това Остия, Албано, Фраскати - и без това им бях вдигнала мерника. Ами да, даже няма да ми стигне времето!
След половин час чантето е готово. Само един ръчен багаж - за три-четири дена няма кой знае какво за носене :) Портфейлът и дУкиментите, фотото и зарядното - те са задължителното!

Петък, на разсъмване,

в Боинга насред небето пия, или по-точно лижа, златно кафенце от три евро.
Обаче това бабе до мен ме кефи - страшен пътешественик излезе! А в Италия... ъъъ, Италия де, й била най-най-голямата любов!... (Леелее... скив я дамата, а?) ;)... Сега отивала за няколко дена да се види с приятелка в Нетуно - малко градче било, на петдесетина километра на юг от Фиумичино, на брега на морето. О, Рим го била гледала, та гледала, изобщо нямало да се отбива там да се бута из навалицата.
И току рече колко хубав бил пък Неапол, как на младини случайно попаднала там и как - ееех!... И бабчето - айдее, разцъка архивитее... :)
Честно, обаче, признавам - беше ми много приятно и забавно с нея.
А секунди преди да кацнем, заговорнически ми се усмихна и заключи: В Неапол или ще се влюбиш, мила, или ще го намразиш. Завинаги! Защото, под маската му на неглиже, си е жив вулкан: "сорпрезе е ла паура", разбираш ли, мила - "изненади и страсти"!
Е, добре де, запали ме съвсем - следващият път, "е веро" /и вярно/ крайно време е, право натам да се залетя, да го видим тоя "вулкан" действа ли още ;)

6:55 благополучно кацаме на Фиумичино - ръкопляскания, усмивки, навън слънцето блести по римските покриви. Буенвенуто! /добре дошли/

Пък да знаете, без багаж си е супер!
Не мисля да се мотая в издирване на по-евтиния автобус и се мятам на първия влак. След 30 мин. съм на Термини. /14 евро/
Имам резервация в хотел на "една плюнка" от там. И право там.
Да де, всичко е о'к, синьора, ама още няма 8 ч.... Ма, аз нали съм тук? ;)
Е, да, ама не - да съм отидела в 14ч., в момента нямало как. Но, ако искам, да си оставя багажа. Ъ! Че той, багажът ми, колко е? Най-тежкото и обемно нещо е фотоапарата. Нищо няма да оставям. Айде, чао!
На вратата нещо ме ръчна, сякаш. Я! Вътрешният ми глас ли беше? Бреей, скоро не беше се активирал! Вслушвам се... к'во иска сега?... Ъ!...
Не успявам да го дешифрирам и затова решавам да постъпя логично: връщам се и се правя на гламава пред момчето зад тезгяха - ако случайно си намеря друг хотел, к'во правим с резервацията - гори ли или има чалъм? Той вика: бе, има, ей тук си отбелязвам - ако не дойдете до 14:30 ч. пускам стаята като свободна, о'к?... О'к, рагацо, готин си!
Излизам, оглеждам се наляво-надясно. Хотелите в тая част на града са един до друг едва ли не. Ама да не бързам. Тук ще вметна, че обикновено логиката и вътрешният ми глас са на противоположни мнения. Тогава... хмм, в какво ли ще сгафя този път? ;) Е, сефте! - Мани го!

Бонджорно, Рома! :)

Гладно ми е вече. Малко се чудя дали онова барче там работи, че всички масички са свободни... Ама сядам.
Доста раничко е все пак, дали стана вече 8 ч.? А, точно. Златното самолетно кафе само ми нагорчи вкуса, затова:
Първа точка: кафе и кроасан.
Втора: план на действията през деня.
Знам им кафетата на италианците, затова й повтарям "дъъълго" да е, на сервитьорката. А тя още спи - глееда ме мътно, мъчи се да зацепи... А, и други двама дойдоха, значи всичко е наред.
Офф бее, аман бее!... Ако това, дето ми донесе, е "дълго"... ама, ай' да не си подигам нервите от сутринта с туй, заспалото!... Дали да си поръчам и едно макиато?... Отказвам се, оставям го за по-късно. Таман да хапна от кроасана, който е даже още топъл - я, първо първата за днес свястна глътка, от познатото, уж, италианско еспресо.
Тряяс! - очите ми изфърчат, ченето ми се удървя... ааа, умирам!... ох, ах... ама, това... Тия луди ли са бе, как го пият това?... Преглъщам "на парчета", глътвам въздух... събирам зъркелите... Оооффф... Тръсвам глава - уф, оптиката ми се намести. Оживях!
Само веднъж във Верона бях пила едно подобно еспресо и оттам нататък само капучино и макиато пия в Италия. И кой ме дявол накара сега еспресо да поискам?! Че и за "дъълго" се пазарех с оная мацка!
Абе, от какво го правят тия италианци кафето?
Пооглеждам се дискретничко, някой, аджеба, видя ли ми изпълнението - май тц, не чувам ръкопляскане ;) Бравос!
Вирвам пак доволно нос.
Е, получавам бонус за омекотяване на емоцията - отвътре на заведението се промушва оная сладка песничка на Челентано и Клаудия Мори /мисля, "нон сучедара пю" значи "няма да се случи отново" или в този смисъл/. Ееми, става ми... 'ууубаво :)
http://www.youtube.com/watch?v=d9qD07WYluE



Както казват, рано пиле - рано пее ;)
8:25 е, а аз вече съм готова да бриша из Рим.
Ама преди да се надигна да тръгвам, я, ча'й малко, да хвърля едно очо на картата. И, докато я издирвам из чантата, чувам, някой зад мен говори по телефоно /ама ударението на второто "е", че да е по италиански/ ;) И изведнъж надигна глас "Си, Наполи! Ма черто а Наполи!" /разбира се, в Неапол/.
Айдеее, пак Наполи! И бабката одеве - Наполи та Наполи...
Хии... абе, ей хора, ама аз... наистина, к'ви ги диря в Рим?!
.. Уф, ама само за три дена нали съм... и нали сега си мислех за из околностите му... Ъъъ... Хмм... И това "нон сучедара пю" ми влезе - има цял ден сега да се таралянка из дървената ми глава...
Оо, я дигай бързо задника, синьора, и бегом към гарата, да видим к'во му е на Наполи! 200 км са до там, я!... Нали?!
Скачам, мятам чантата на рамо и тръгвам. С мръсна газ - едва не съборих стола :)
На пресечката, като жива италианка, с "Пермессо!... Пермессо?" /моля! може ли?/ се промушвам измежду групичка подранили, развъртащи се туристи, завивам надясно и направо хуквам!
Не вярвате? Да бе, тичах! Почти стотина метра си ги пробягах сякаш гоня влак.

8:47 - запъхтяна съм пред централния вход на гара Термини.
Нахълтвам, едва не се сблъсквам с някакъв униформен; не знам защо допускам, че е гаров служител и го дръпвам за лакътя: "Синьор, скузи, трено пер Наполи? Билиети? Дове?" Човекът ми сочи нанякъде, нещо обяснява, разбирам само "билиетерия, аутоматичи" и нищо друго. В същото време се разнася съобщение, от което схващам: Трено пер Наполи... нове ора... дуе (нещо си)...
В девет часа! Т.е. след десетина минутки... Съзирам и "Информация"-та, казвам на човека "А, си, бене, грацие, грацие танто" и хуквам натам. Апропо, с италианския 'ич ме няма - малкото, каквото знам, то е случайно.

Инфо:

• 22 евро е обикновен бърз влак, пътува 2 часа и нещо;


• 45 евро е SF, т.е. техния Евростар; пътува 1 час и 5-6 минути.


• Влаковете са през около 20-30 минути.

Е, аз не бързам чак толкова, ама след 5-6 минутки тръгва SF - ей там ме чака красавецът... Ееемиии, както му викат аристократичните англичанЕ: "In for a penny, in for a pound", демек "Като ще е гарга, нека да е рошава" :) Пък и нали съм тръгнала за кеф!



[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Като ще е гарга, нека да е рошава поне! ;)"][/caption]



8:58 - си сядам на мястото; направо шампион съм! :)
9:00 - Тръгна!
1-2-3-4-5... Айдее... Уауу!...
Минава ми през ума, че съм луда да отивам соло в Неапол. Баш в Неапол! Но няма връщане назад - пейзажът в най-близък план съвсем се размаза, а единствената спирка е: Наполи Чентрале.
... Ариведерчи, Рома, до довечера!

Следва...

Още само няколко снимки от мартенския Неапол. А от летният Неапол - когато пристигна там, т.е. другия път :)

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Гледка /зум/ от една панорамна площадка на Корсо Виторио Емануеле, която върви в подножието на хълма, на който се намира Кастело Сан Елмо, но в този момент целия беше потънал в мъгла."][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пиаца Плебишито"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Из улиците на историческия център, близо до пристанището. Обърнете внимание кой къде и как е спрял, кой къде пресича. Да сте чували за прочутата лудница из неаполските улици? :)"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="621" caption="Всеизвестният боклук на Неапол. Наистина е навсякъде!"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Не знам защо винаги съм си мислела, че Неапол е постоянно слънчев. Явно съм била в грешка!"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Галерия Умберто I - по подобие на онази в Милано, която, обаче, там е кръстена на Виторио Емануеле."][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Галерия Умберто I - Поради липса на време (и лошо метеорологично време) не видях нищо по-красиво от тази галерия."][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Галерия Умберто I - опит за малко детайли, въпреки не добрата светлина."][/caption]



Автор и снимки: Вили







Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:


Още пътеписи от близки места:

1. Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе) /продължение/